Даниела Енчева Отново мъгли – студени, сивеещи, безразлични… в ден като този мислено се пренасям горе – до Окото /моето езеро/. Представям си ослепителната белота на снежните преспи, позлатените скали… а някъде между тях тихо кротува Окото. Преди две лета имах щастието да бъда цял следобед сред меките треви около езерото – съвсем сама в [...]
![]()
![]()
↧