Изт: cartoonmovement.com
Докато си говорим за популярни заблуди, наскоро именити български блогъри получиха като подарък „вълшебния” камък Бероний с молба да го тестват и препоръчат на своите читатели. На камъка се приписват лечебно-магически свойства, а „произходът” му е от далечен Узбекистан. Блогърите се вързаха и написаха своите публикации. Сред тях имаше и доста хора, чието мнение уважавам. После се оказа, че цялата работа е, както обича да се изразява българският народ, ТАШАК. Но не какъв да е ташак, а PR-ташак с благотворителна цел! Ще ме прощавате за израза, обаче, подвеждаща кампания за благотворителност? Не беше ли доверието основният „капитал” в благотворителността? Че и в PR-a?
Значи, има само два варианта: 1/ блогърите да са знаели предварително и 2/ блогърите да не са знаели предварително. Трети вариант просто няма. Която и от двете възможноти да изберем, подвеждането си остава. В единия случай авторите на кампанията съзнателно подвеждат блогърите да подведат своите читатели, а в другия случай блогърите съвсем умишлено и преднамерено подвеждат своите читатели, защото предварително са знаели. При всички случаи читателите си остават подведени, което е “A BIG NO-NO”, според мен.
В резултат, половината замесени блогъри сега мълчат като депутати на задния вход на парламента по време на протест, а другата половина се чудят какво да обясняват на своите читатели и как да се оправдават. В чий гениален мозък, изобщо, се е родила идеята за благотворителност с подвеждаща кампания?
Нека поясня – камък с името “Бероний” изобщо не съществува. Кръстен е на Петър Берон, чийто лик краси българската десетолевка. Идеята е да се привлече вниманието на аудиторията към възможността за даряване на десет лева с благотворителна цел. Търсеният ефект? След като е била успешно подведена, аудиторията да започне да замерва с десетолевки хората, които са я подвели… Хитро, а?
Но какво стана с доверието, уважаеми фънд-рейзъри?
Мисля, че дължите едно “извинявай” на блогърите, чиято репутация съсипахте, както и на техните читатели, чието доверие загубихте, още преди да сте започнали да го печелите. Блогърите, пък, ви дължат едно голямо „благодаря” за това, че ги научихте винаги и на всяка цена да си проверяват източниците. Приближихте ги с една идея по-близо до професионалната журналистика – нещо, за което аз, като блогър, също ви благодаря! Макар методите ви да не са ми, меко казано, точно по вкуса. Защото целта не винаги оправдава средствата. И под средства тук не разбираме само Петър Бероний…
Остава открит моралният въпрос доколко коректно е да излъжеш, за да направиш добро и да откраднеш, за да подариш откраднатото на някой нуждаещ се. Защото четох още, че въпросният камък се продавал срещу десет лева, след което подведените купувачи разбирали, че парите им са отишли за благотворителност. Това сигурно също не е вярно, но можем ли изобщо вече да знаем кое, свързано с кампанията, е вярно? И не е ли точно в това проблемът, питам ви аз?