Онази отсреща

Отсреща гледаше ме непозната.
Почти не мигаше с очи.
Дори я нямаше сълзата.
Събудила се призори.

В очите тъмен проход зее.
Без факли, сламки, дори кибрит.
А бръчките надолу леят.
Безброй засади и без лимит.

Захвърлих четката за зъби.
Да ударя нечия глава.
Огледалото остана с ръбове.
С малки капки от кръвта.