Трябваше ми време да измия в сърцето си следите от разочарование и обида, да те оневиня и почистя, докато добиеш онзи отново вид, в който те обичам. Очевидно съм го нарисувала в желанието си най-сетне да се материализираш в живота ми.
Не че някой ме е молил за това, исках да спася каквото мога, след първото отричане. Не знам какво съм си въобразявала, може би, че ще съм с нещо различна. Навремето бях за кратко номер 3 в дългия списък случайно събрани телефонни номера. Зад тях имена, женски, умалителни, сред които моето си остана чисто и просто една фамилия и нищо повече. LOL.
Там където свършва егото ти, започваш да растеш. Или да се удряш в стената на чуждото его. Трябва най-сетне да се осъзнаеш. Тези борби със себе си нямат никаква стойност и всеки продължава напред, както може. Този град е тесен за двама души, когато единият се учи да диша отново. Останалите продължават постарому, защото вече са забравили.