Людмила Ламбовска – Мила Миналата вечер бях удостоена с рицарско звание в разговор с приятел. Чудесирал на розата. Притихнах. Литнах. Трогна ме. Почувствах се невинна. Беше игра и едновременно с това – истинско. Розата… Знам две истини. Розата е съвършена. Розата знае всичко за бог. Достатъчно е да си помисля за листенце от роза, за [...]
![]()
![]()
↧