Уникален, по своя химичен състав лековит извор, събиращ поклонници от векове се намира в лесопарк “Бърдото” над град Брезник от южната страна на хълма в местността “Лесков дол” /само на около 50 км от София/. С богатия си минерален химичен състав и ценните си физико-химически и физиологически свойства желязната вода притежава лечебни качества издигнати в култ, а в миналото я наричали “Светата вода”.
„Водата с желязно сърце” на цвят е жълтеникаво-ръждива, а относно вкуса - обикновено и с право се съветва „пийте, без да спирате, защото после няма да ви се иска да повторите!” - силно изразен метален, стипчив вкус и не особено приятен аромат. Това, което има тя, а другите води нямат, е наличието на железни йони, на разтворимо двувалентно желязо.
Желязната вода не само е полезна, но е необходима при някои видове анемии. Богата на железни йони, на калций и магнезий, тя има положително влияние при стомашно-чревни и чернодробни заболявания, и противовъзпалително действие върху кожата. Подходяща е за питейно лечение и профилактика при: анемии, възстановяващи се болни, състояния с увеличени потребности (бременни жени, подрастващи), притежава и диуретично действие.
Водата е много силна и е най-добре да се употребява по лекарско предписание, но четох "рецепта" за 3 пъти по 100 мл дневно половин час след ядене и задължително съхранение в тъмни бутилки, защото за 24 часа променяла качествата си. Имало и малка тайна, че с витамин С може да се стабилизира, както и препоръка да се пие със стъклена тръбичка или сламка, за да се избегне контактът на водата със зъбите.
Беше ми интересно да науча, че уникалната желязна минерална вода в Брезник е достоен конкурент на Карлови Вари. Сулфатните йони в нея били около два пъти повече, отколкото в прочутата чешка вода и успешно съперничела по качества на водите в известни курорти Пираварт в Австрия, Арттейхо в Испания, Левико в Италия, Авейрон във Франция и др.
Брезник е един от петте български града, основани от цар Петър, заедно с Ниш, Пловдив, Средец и Срем. Най-високата част на Брезнишката котловина е Бърдото, разположено до самото населено място, където именно се намира минерален извор на прочутата вода. Преди повече от 40 години Петко Асенов пише за тази местност в своята творба „Бащино огнище”: „Бърдото цялото е желязно и водите му малко или повече са все железни. Има някаква магия в това Бърдо с желязно сърце и с толкова нежност. Пролет от всеки дол се разнася упоителен мирис на борова смола, теменуги, билки и треви. Ръждивите води разливат здраве и ведрина”.
В подножието на Бърдото е разположен средновековният православен храм„Св. Петка", обявен за архитектурно–художествен паметник на културата от национално значение. Съществува предание, според което в града е имало средновековен манастир – “Бреза манастир”, който заедно с шест черкви издигнати по възвишението около града образувал прочутото “Брезнишко седмопрестолие”. Върху основите на “Бреза манастир е построена църквата “Света Петка” . От него са останали каменни надписи, части от колони, бронзови и сребърни кръстове и църковна утвар, част от които са използвани в строителството на новата камбанария и направата на новата камбана.
Наблизо е и модерният хотел-ресторант "Бърдото", който предлага добри условия за почивка, басейн за през лятото и красива природа. Около вълшебния извор е направен красив парк с места за отдих и забавления, беседки, гори и поляни.
Може да се стигне с кола или пеш, пътят е лек, приятен и живописен.
Има и по-кратки пътеки сред брезовите горички.
А също и други интересни обекти в околността...
Красиво и колоритно е радомирското поле в началото на есента.
Опитайте...