Искрено, безлично

През целия си съзнателен живот, не можех( и не можах)  да се разбирам почти със никой. Сякаш бяхме хора от различни планети.  А излезе ли нещо от уста ми биваше разбирано различно. Погледнато накриво. Взето за обида.
А в същото време аз трябваше да изслушвам. Да се съгласявам. Да признавам. Да казвам добре.
Което не е в мой стил.
Мога да постигам консенсус. Но не съм паметник, украшение или парцал. И икона не съм!
Просто искам равни позиции.
Позицията е трудно нещо с големи загуби. Но  това  съм аз.
На позиция!
С  бройка илачи, за бройка заврънгачки. Не чуваща. Не виждаща добре. И мазила за кожата, да стане млада.


пп Мамуна проклета :D