Седмицта 42

Седмица на крайности. Започна така:


А после облаците покриха небето.


Обаче облаците не винаги са предвестници на дъждове и бури. Понякога са просто красиви.


Друг път изглеждат като река, по която можеш да пътуваш до края на света.


Неприятностите отминават, а слънцето изгрява всяка сутрин.


Изгрее ли дори за кратко, цветята отново ще цъфтят,


а пеперудите ще разперват крилете си.


Рано или късно разбираш, че лошите неща са само отражения


и времето ги отмива, както водата речните камъни.


В момента мисля предимно за новата книга. Вече изпратих файловете до печатницата и чакам, първата бройка.