Миналата година по същото време Матеа П. влезе в живота ни. Малко, бяло, нежно и усмихнато бебе, което всички чакахме с голямо нетърпение и любов. Второто дете очевидно се отглежда доста по-спокойно, на моменти дори небрежно, но много по-осъзнато и с удоволствие. Няма го неловкото притеснение на първия път, нито смешния патос от това да си чисто нов родител. С второто дете наваксваш моментите, които си прекарал в опасения и въпроса "Дали действаме по правилния начин?". Просто защото единствен правилен начин няма.
Малкото, доскоро новородено Матеа, вече пътува наравно с нас, реагира и комуникира, участва във всичко, което правим със завидна дискретност и зрялост. Може би защото иска да се внедри възможно най-бързо. А може би защото има най-любящата и грижовна сестра на света. "Мамо, какво щяхме да правим без нашето сладко Матейчи?!" Да, какво щяхме да правим наистина...
Миналия 25-ти октомври беше слънчево и топло, днес вали обилен сняг. Една година променя толкова много.
Честит рожден ден, М.! ♡♡♡