Когато светлините угаснат.
Пиесата свършила.
И гримът е размазан.
Гръбнак се изтърсва.
От толкова пъти.
Били за наказване
Изказване
Или пък любов.
Сега публика няма.
Столовете млъкнали.
А вратата скрибуца.
На ехото.
Очите в прозореца търсят.
Зеници
А там е напразно.
Сърцето изтупва си раница.
С дупки.
Без граници.
Душата вади хербарий.
За цвят.
Да посее.
А вътре е семето.
На живота.