В началото Бог създаде Земята и се огледа в космическата си самота.И рече Бог: "Нека да създадем живи същества от глината, така че глината да види на какво сме способни."И Бог създаде всяко живо същество, което диша сега, и едно от живите същества бе Човекът. Глината можеше да говори само когато бе в човешка форма. Докато глината в човешка форма се изправяше, Бог се наведе и я огледа. Човекът примига и запита: "Какъв е смисълът?"— Всичко ли трябва да има смисъл? — попита Бог.— Разбира се! — отвърна Човекът.— Тогава оставям на теб да измислиш смисъл — заяви Бог.И си отиде.
Кърт Вонегът, "Котешка люлка"
Вярно, че я изтеглих от контекста. :) И все пак ...