"Никога не предлагай помощ, която ограбва човека от неговите собствени сили. Никога не настоявай да предлагаш помощта, така както ти я виждаш. Остави човека или хората, които са в нужда, да разберат какво имаш да им дадеш и после изслушай какво искат от теб и дали са готови да го получат.
Предлагай помощ, която ти искат. Често даден човек или хора ще кажат или ще покажат чрез поведението си, че просто желаят да бъдат оставени сами на себе си, независимо какво ти мислиш, че можеш да им дадеш, да ги оставиш сами в този случай може да се окаже най-висшият дар, който можеш да им предложиш.
Ако по-късно се иска нещо друго, ти ще можеш да забележиш това и ще знаеш дали го притежаваш, за да го дадеш. Когато можеш, винаги го давай.
Но се стреми никога да не даваш нищо, което ограбва собствените сили на човека. Онова, което ограбва, предизвиква зависимост.
Истината е, че винаги има начин да се помогне на другите, който ги прави по-силни.
Да пренебрегнеш напълно съдбата на другия, който искрено търси твоята помощ, не е отговор, защото да не направиш достатъчно, е не по-добро, отколкото да направиш прекалено много. Ако искаш да постигнеш висше съзнание, не бива да пренебрегваш искрената нужда на своите братя и сестри, като им заявяваш „да сърбат онова, което са си надробили" и че това намираш за най-висшия подарък, който можеш да им предложиш. Това отношение е надменно и горделиво в най-висша степен. То само ти дава оправдание за собственото безразличие."
Нийл Доналд Уолш