Дойде и таз година.
Подканяйки ме с коприна.
Но още с първите си дни.
Ме шибна яко отстрани.
Е, уж да мина.
Като всяка стара.
А после... яко те изгаря.
Дали със студ.
Отвън, отвътре.
Вдига гири.
И доста ...в мене се навири.
Та още от начало даде старт.
С бучки, " кучки" .
Травматизирания си хазарт.
Аз, уж страстен комарджия.
Без малко да се хлъзна.
Днес
Лекичко надигам дума.
Настъпвам
Крак, връз крак.
Като на чума.
Като плъхок, избягал от капан.
С изстискана усмивка.
На шаман.
Да се събудя.
Утре