Преди няколко години започнах да чета Стивън Кинг с голям ентусиазъм. Стартирах с „Дългата разходка“ (тогава не знаех, че това е един от романите, написани под псевдонима Ричард Бакман), после минах през „Зеленият път“, „Мизъри“ и „Кери“. Както виждате, нямах велик замисъл, просто хващах това, което ми попаднеше. И всичко между мен и Краля на ужаса вървеше добре, докато...
↧