Когато четох „Second Life“ за първи път, не ми хареса. Не защото книгата беше зле написана, даже напротив – беше най-изпипаният (и впоследствие най-успешният) от излезлите до момента романи на иначе много любимата ми Станислава Чуринскиене. Просто темата за виртуалното съществуване ми се стори толкова далечна от мен – дете, което си играе в реалния свят и не...
↧