След дискусия за паметника „1300 години България“ в Червената къща се убедих, че нямаме проблеми с паметници а имаме диагноза на обществото. Няма какво да се лъжем голяма част от нашето общество е в депресия и се чудя защо за бога не каните психолози на такива дискусии! Депресията се корени в станалото хроничното вече чувство за безнаказаност. Комунизмът разказа играта на обществото ни като на ключови позиции се намърдаха най-големите тъпаци. След „падането“ на режима дивата еуфория избухна, но свари хората неподготвени. Това е като да изкараш звяр от клетката в която е стоял твърде дълго време и не знае какво да прави със свободата си. Така и не си извоювахме свободата а ни я дариха. Това даде началото на последващия политически бълвоч и усещането, че призракът на комунизма все още броди. Всъщност това плашило бе хранилка за множество некадърници, които комфортно си го ползваха без да си дават много много зор за преизградят държавата. Получи се нещо като продължение на същия мач. За съжаление това продължи твърде дълго и милото ни общество така и не получи доказателство, че лошото е свършило за да се фокусира спокойно към бъдещето. Всъщност понятието преход е най-тъпанарското нещо, което можаха да измислят. Затова се влачим по корем и хората жадуват за мъст, живеят в омраза и псуват шофьора на автобуса. Новата световна мода е ултранацонализмът срещу талибаните. Та понеже още ги чакаме да дойдат талибаните изобретяваме нова игра – национализъм срещу комунизъм.
Най-лесно можеш да управляваш общественото мнение като създадеш чудовище. Когато има страх хората са като овце, каквото им кажеш това правят. За да има страх трябва да се измисли опасност. Ето как един паметник произведение на изкуството бавно и методично бе превърнат в чудовище:
Първа стъпка е да се внуши на хората, че той е опасен. През 2008 няколко плочи от облицовката му падат защото не се взима под внимание препоръката да се обърне внимание на облицовката защото се е бързало при довършителните работи, появява се ограда около него и започва безпощадният черен пиар. Всички започват да пеят песента „опасен опасен грозен и пак опасен“. Паметникът е затворен в кошара изолиран и сочен с пръст. Няколко години по-късно властите решават да му съдерат кожата и да премахнат всички опасни елементи, паметникът остава гол. Обаче никой не смята за необходимо да каже, че конструкцията вече е безопасна, освен това оголеният му вид настървява още повече хората, които не са специалисти и засилва усещането им, че паметникът е опасен. На всичкото отгоре, общината налива масло в огъня като не спира да тръби, че паметникът се саморазрушава и започва едно жестоко опяване. Бетонът и металната конструкция с подходящо боядисване и импрегниране с много малко средства могат да стоят така още 200 години. Айфеловата кула е висока 300 метра и я поддържат непрестанно, за нашата мини айфелова кула не по-висока от 15 метра не можем да съберем 5 лева да й ударим една боя. Е това ако не е безсилие, не знам кое е?
Втората стъпка е да се демонизира същността на произведението. Всички мразим комунисти и какво по-весело от това да повтаряме, че това е комунистически паметник. Всъщност самите лидери по онова време го анатемосват, кралете на прехода също и реално той остава ничии, изоставен изолиран. В момента обаче започва да обединява трезвомислещи хора, които са скъсали с миналото си и искат да продължат напред. Много малка част от хората разбират на какво е паметник, че на него са представени Св. св. Кирил и Методий, Цар Борис I въвел християнството, изобразена е пиета и човекът, който създава. Никой не подозира, че паметникът е пространствена спирала символ на времето, всъщност целият паметник е един мерител на времето и за последните 33 години е измерил по най-прецизния начин какво се е случило с държавата ни. Разграбена, изнасилена и сочена с пръст. Псевдопатриотчетата се бият в гърдите, че възстановяват правдата като бутат собствената си история. Ако тези популисти ще ми възстановяват паметта, не благодаря! Всеки който погледне паметника вижда собственото си минало, режимът в който е живял, разочарованията, собствения си срам, пропуснатите възможности. Но вече четвърт век има и други хора в тази държава, които мислят малко по-различно от вас. Друга част от очернянето е той да се представи като някакво лошо чудовище, което видиш ли е дошло и е изяло военния мемориал от чиста злоба :) Малко хора правят връзката, че преди това цялата територия е била казарми и в някакъв момент променят генерално функцията на мястото като го превръщат в парк с културен център и място за социални прояви. Преценили са, че новото място няма да е най-подходящо за почитане на загиналите поради характера му. От мемориала е била останала само една от трите му стени след бомбардировките, след което се решава да се демонтират внимателно паметните плочи и да се съхранят като нещо ценно и в някакъв момент да се представят на ново място. Голямата грешка е, че не са съхранили паметта на мястото не са оставили следа и другата грешка, че на са възстановили плочите на подходящо място. Същата грешка искат да направят и сега.
Третата стъпка е да се внуши, че паметникът е опасен за джоба ни. Тук вече нивата на безсрамие удрят тавана. Първо никой не споменава колко ще струва разрушаването и бъдещото „реаранжиране“, те заедно биха отишли в зоната на милионите. За тях никой не пита кой ще плати и аз не искам данъците ми да се ползват за разруха. После се спекулира, че реновирането на паметника щяло да струва 3 милиона. На базата на какво ги правите тези сметки приятели? С парите за разруха и „реаранжиране“ може да се освежи и консервира конструкцията и да се построи нов военен мемориал, който на два пъти е започван да се строи и са го спирали. 25 години невъзможност да почетем паметта на прародителите си и повярвайте ми мястото на този мемориал е последният проблем! Бъдете сигурни, че само ще помрачите благородната кауза ако намесите разрушението.
Четвърта стъпка е да се представи цялата тази гавра с изкуството по благороден начин. Затова измислят, че няма да го рутят а ще го местят, значи почукват леко по основата за да се отлепи и с едно електрокарче хоп 7-етажната структура в южния парк. Оня ден доктор Чобанов ме втрещи като се изцепи по битивито, че пластиките на професор Старчев са невероятна ценност и че той видиш ли ги спасява като ги преаранжира в южния парк. Ами като са толкова ценни защо не ги спасите на мястото за което са направени, ще ви струва една стотна от целия цирк, който готвите. Пълна порнография.
Жалка гледка е да гледаш големи хора да се гаврят с изкуство и да си кривят душиците само и само да стане тяхното. Тази „дискусия“ имаше една единствена цел, да се съберат най-шумните елементи и да си втвърдят позициите публично, защото в тази държава нещата не се решават с дискусии а силово. Самозабравили се чиновници, които мислят, че могат да връщат времето назад. Прошковци гордо бодат трупа на социализма с малките си мечове твърдо убедени, че ще станат герои, главният ни чете приказки за лека нощ, а човекът акт 16 прави целия този цирк законен. Авторът тактически не е поканен за да не им е неудобно. Всичко е 6.
Едно много кратко уроче трябва да ни научи този паметник – как да надграждаме, а не всеки път да унищожаваме всичко, което е било преди нас. Това е урок който ако не научим ще продължим да тънем в омраза и да се плюем.
Очаквам тържествена церемония и снимка на бъдещите екзекутори преди да натиснат бутона за да останат в историята. Диков, госпожа Фандъкова, Чобанов и всички останали засмени до уши. Не може да си стоиш в кабинета и да подписваш листчета, трябва някой да натисне бутона пръв, но без да го е срам и без реаранжиране. Успех в живота приятели и се обичайте!