Thanx a lot 4 da inspiration 2 exclusivelydev.wordpress.com
Угаснаха у мене всякакви надежди, че дори “младите, красивите” и свободомислещите, т.е “интернет хората” у нас се борят срещу някакво статукво. Угаснаха, след като няколко души, които отдавна уважавам като автори и блогъри и, чиито имена няма да споменавам, се обявиха пряко и открито в подкрепа на Реформаторския блок (или блог). Казвам ти, куме, сещай се, снахо!
Угаснаха, защото уважавам правото на всеки да има политически пристрастия, но сериозно се бях подлъгал (никой не ми е виновен), че поне веднъж, поне този път “цветът на нацията”, демек младите и прогресивните, т.е мислещите и информираните, са навити да направят нещо срещу “статуквото”.
А те ми заговориха за Реформаторски блок (или блог). И люлякът ми замириса…на гнило.
Замириса ми, защото дори някакви “реформатори” да спечелят, това няма да промени статуквото.
С нищо.
А именно:
В законодателния орган, т.е там, където се коват правилата, по които трябва да живея, ОТНОВО ще ме „представляват” хора, които аз няма да познавам и, които не съм посочил да ме представляват там. Това, че те сами ОТНОВО ще се редят ПОМЕЖДУ СИ в някакви листи никак, ама никак не означава, че ще имам някакъв реален избор, сещай се куме, хващай ми го, снахо! Това, залагам си душата, отново ще са хора, които ще се кълнат в някаква идея, но без да носят никаква (нито лична, нито наказателна, а само “морална”) отговорност за своите решения, действия, изказвания, гласувания, но отново ще определят моята съдба, правилата, по които трябва да живея и СМЕТКАТА ИМ ОТНОВО ЩЕ ТРЯБВА ДА Я ПЛАЩАМ АЗ.
Това отново ще са хора, които ще ми пробутват идеали и обещания за бъдещето срещу съвсем реални пари СЕГА. Моите пари. Сега. Съжалявам, обаче моите пари вече свършиха. Реформаторите ще трябва да си намерят друг, по-надежден източник на доходи, който да се обезпечава с нещо по-ценно от обещания в свободен текст, качени върху свободната платформа Blogger.
Много вероятно е да се гласува за тях и с това статуквото с нищо да не се промени, т.е по закон те (или които и да било други) пак няма да могат да носят отговорност за решенията, които гласуват, за изказванията, които правят публично и за всичко останало…дори тези решения / изказвания / гласувания да са престъпни за нацията и да противоречат на обществения (и на избирателския ми, уж суверен) интерес.
Съжалявам, че толкова често ви повтарям едно и също, но доста често вече преживявам една и съща (повтаряща се) реалност, а сега виждам как дори мислещи хора са погълнати от следващия й вариант, така че се налага…
По закон тези хора (които и да са те, разберете – нямам политически пристрастия!!!) отново ще имат имунитет, докато ни „представляват” – това значи, че отново ще могат да им се разминават всякакви престъпления, дори престъпления, които нямат нищо общо с властта…
По закон, който самите те ще пишат, ако им позволите, тези хора отново няма да носят никаква отговорност за престъпления по служба, т.е. отговорни ще са за злоупотреба с властта точно толкова, колкото чистачката в министерството – за решенията на министъра.
На вас оставям да разчитате на чистия им морал и да им давате всичките си пари в замяна. Айм аут ъф дис гейм.
По закон, който те самите ще пишат, ако им позволите, тези хора (които и да са те) отново ще декларират нещо в някакви декларации, но отново ще липсват последствия, ако сгрешат, защото просто няма да има кой да ги санкционира. Хората, които ще трябва да ги санкционират по закона, който те самите ще пишат, отново ще са на заплата при тях…
По закон тези хора отново ще си поделят гласовете на техни конкуренти, които не са успели да съберат достатъчно подкрепа на изборите и така легално ще „представляват” във властта дори хора, които са гласували против тях. Просто системата е такава.
По закон тези хора отново ще получават пари директно от хазната, т.е от твоя и от моя джоб, за да правят всичко изброено по-горе (т.е каквото си поискат), а единственият им “коректив” ще бъде отново “моралната” отговорност.
По закон ние, избирателите, отново няма да имаме правото да ги отзоваваме (които и да са те). Ще имаме правото само да подскачаме по площадите. Както винаги. Защото те няма да носят друга отговорност, освен “морална”, за действията си.
Ако все още вярвате, че в политиката има място за морал при тези правила, то аз съм готов да ви заплюя в лицето и да ви нарека олигофрени. “Контролът е висша форма на доверие”. Ние, обаче, няма да имаме никаква форма на доверие над своеволията на тези хора, които да са те. Разберете, че не изпитвам конкретни политически симпатии, нито антипатии. Просто системата ще си остане същата и гласоподавателите ще го духат. Както винаги.
По закон Те отново ще са хората, които ще пишат закона (не гласоподавателите, ъф корс).
Съжалявам, че толкова често ви повтарям едно и също, но доста често вече ми се налага да живея в една и съща (повтаряща се) реалност, а сега виждам дори как мислещи хора са погълнати от следващия й вариант, така че се налага…
Които и да са Те, практически ОТНОВО НЯМА ДА МОГАТ ДА БЪДАТ подвеждани под отговорност – за нищо – ще липсва и механизъм за тяхното отзоваване – дори от избирателите, които са ги избрали да ги “представляват” във властта. Както винаги. Но властта си остава и срещу нея трудно се спори, дори да изтъркаш 4 чифта нови обувки върху жълтите павета.
Сега по-умните от вас сигурно ще ме попитат какво, всъщност, предлагам, щом съм толкова недоволен?
Предлагам демокрация.
Думичката „демокрация” идва от гръцкото demos (народ) и kratos (сила, власт), което ще значи „власт на народа”, т.е предлагам народът, като суверен, да управлява. Предлагам да запълним думата Демокрация със съдържание. Появят ли се “представители”, демокрацията става фасадна. Защото представителите имат право от Бога на своя собствена свободна воля и никой не отрича това, но никой не може и да ги контролира, а аз отричам факта, че това се нарича демокрация.
Предлагам не сто, не 240, а осем милиона народни представители.
Българското общество, обаче, се оказва твърде тесногръдо и незряло за такава идея. То все още има нужда от лидери, които да го мачкат. Дори мислещите и уж модерните залитнаха по някакви идеи от статуквото.
Ще ви обяздят гнева и ще ви изпият сока – това е всичко, което ще се случи.
Ще се окаже, че сте трамбовали жълтите павета с месеци, за да може вуйчото на Х и снахата на У да си купят мерцедес и да построят нов комплекс на морето.
Така се случваше последните 23 години, имате ли някакви аргументи, че така няма да се случва и занапред?
“Да правиш едно и също всеки ден и да очакваш нещо различно” е еманация на глупостта.
Но, според мен, вие не сте глупави.
Вие просто сте уморени.
И ви е писнало.
На мен също.
Ала това не значи, че ще оставя поредните умници да ме дърпат за халката, която ми беше забита в носа.
Казвам “беше”, защото халката там просто я няма.
И парите ги няма. Няма да финансирам нито един елит, с нито един лев, с нито един миг от вниманието си, с нито един процент от доверието си, докато не си получа властта обратно, т.е докато не получа обратно правото си да избирам сам собствената си съдба и обстоятелствата, при които ще живея.
Искам да ме питате за всичко от тук нататък. За всяко решение. Всеки ден. По пет пъти на ден, ако трябва.
Или по десет пъти на ден. Готов съм да не спя, но не съм готов да оставя нито едно решение в ръцете на нито един “представител”.
Всички “представители” са ми ясни и прозрачни като рентгенова снимка, просто. Осъзнавате ли това?
Съжалявам, но дори да не го осъзнавате, аз не мога да се върна назад. Не мога да излъжа себе си така, както те лъжат вас.
Политическите “представители” (независимо кои са те) няма да получат нищо от мен, докато не възстановят Демокрацията в първоначалната й форма. Подобно на Религията, тя доста се изврати. Върнете се хилядолетия назад. Това не е регрес, това е да се поучиш от старите бащи, които творяха в люлката на цивилизацията…
Нали всички сте европейци…
Разбирате ли, хора, не ме интересува дали сте от феновете на Мишо Шамара, от ДПС или от Реформаторския блог, по-важното е, че ЕЛИТЪТ ИМА НУЖДА ОТ МОЕТО ДОВЕРИЕ И ОТ МОИТЕ ПАРИ, ЗА ДА ПРОДЪЛЖИ НАПРЕД, a парите и доверието ми се изпариха. Няма ги. Точка по въпроса. Докато вие се олицетворявате с някакви “представители” доверието ми към вас също се изпарява, ако ще да сте ми майка и баща. Спирам да финансирам “представители” с доверие, внимание и пари по простата причина, че и парите, и доверието, и вниманието ми свършиха. Няма ги. Липсват.
Вярвам единствено в себе си и в правото си, ако няма да съм “суверен” само на хартия, да изисквам властта да се превърне в умен процесор без право на мнение и, подобно на личния ми умен процесор, всеки път да ме пита за всяко решение дали съм съгласен.
В противен случай ще го считам за нарушение на волята ми на Суверен, дадена ми както по Конституция, така и по силата на вечния Вселенски закон.
И ще преследвам всеки, който си я присвоява като на крадец и престъпник…